Меркурий на съвременното човешко съзнание

Tags

mercury

Пиер и Жил, „Меркурий” 2001 г.

Меркурий на Древен Рим е хвърковат, хитър и красноречив. Меркурий на Пиер й Жил е пленителен, интригуващ и обгърнат в мистерията на една порочна физическа отдалеченост. Първият е познат като вестоносец на Боговете, едно от основните божества на Римския пантеон, чийто най-голям храм е построен през 495 г.пр.Хр. в Рим срещу Авентинския хълм. Светилището на втория е фантастичен декор на някое парижко ателие. Реквизитът му е скромен, но безупречен, особено що се отнася до атрибутите – херолдския жезъл с увитите змии и крилата шапка.

Меркурий е син на Мая и Юпитер и като такъв той съчетава в себе си и част от качествата на своите родители, така както повелява старата римска генеалогия. В случая с образа от фотографията на Пиер и Жил, произходът на младия богоподобен остава някак отдалечен от традициите на Древността.

Тази сладост на физическото тяло с подчертани контрасти по мускулите и меки лъскави светлинки бих поставила в селенията на една съвременна двойнственост. Хем я има, хем я няма. Хем е създадена, хем е натурална. Когато загасят прожекторите тя ще угасне заедно с тях и отново след смъкването на грима ще лъснат онези човешки несъвършенства. А Меркурий на Пиер и Жил със сигурност ги има. Неговият образ е чувствен след ретуширането, но груб след измиването на четките и неговата плът е обречена на гибел, така както повеляват законите на материалното.

Съществува едно индуистко понятие, което се отнася до вселената на двойнствените  явления, която е разположена върху абсолютната реалност – т.нар. Брахман – и нейната роля е да го скрие. Това е Мая – един от аспектите на Божествената майка в индуистката митология. Мая обича да заблуждава, да ограничава физическата и умствена реалност като хвърля сладко було от незнание върху човешкото съзнание. Ако Брахман е абсолютната реалност, то Мая е илюзията, която живее между света на възприятията и света на единствената божествена истина. Тя е хем истинна хем неистинна, защото не е реална, но все пак съществува посредством човешкото съзнание. В индуизма Мая често е сравнявана с въже, което в мрака се взема за змия, но когато се освети всички виждат, че това е измама. Змията не е била нищо друго освен плод на заблудено съзнание, примесено с вътрешни страхове и въображение.

Пиер и Жил безспорно познават триковете на Мая. Да създадеш нейн достоен син в един кадър означава да познаваш инструментите на въображението и визуалната манипулация. А Меркурий с неговия метален крилат шлем като че ли се е родил от самата двойнствена тъкан на Мая, отколкото да е прелетял от старото си римско светилище. След приключването на снимките неговата божествена същност отдавна е изгаснала, неговият шлем отдавна е свален и когато са светнали лампите змиите са се превърнали в прости въжета, отредени за реквизит на някое друго измамно божество.

Меркурий продължава да живее вечно в образа, създаден от двамата артисти, и по този начин подвластен на Мая, т.е. на илюзията, остава съвършен и неговата плът, запечатана върху хартията повече не подлежи на законите на материалното.

Той би подхождал на съвременното ни общество, защото е в постоянно движение, обича търговците, красноречието, крадците и приходите. Освен това Пиер и Жил го създават красив и неустоим, което го прави още по-въздействащ за публиката. Тя от своя страна обича да се радва на образи и да вярва на очите си, създавайки благоприятна атмосфера за разстилане на сладкото було на Мая.

Мая е навсякъде около нас и ние безусловно й вярваме и дори ни харесва да й вярваме. Докато Меркурий продължава да бъде посредник между боговете и световете, ние ще се възхищаваме и на него и на всички двойнствени божества.

Advertisements